Двата вълка в нас

Възрастният индиански вожд и неговата внучка се разхождаха. А около тях се гонеха и си играеха два вълка. Вождът ги беше намерил като малки и ги беше отгледал, тъй като явно нямаше кой друг да се грижи за тях.

Откакто се помнеше внучката, тези два вълка винаги се бореха един с друг. Въобще не им трябваха кой знае какви причини, за да се сбият. Сякаш ронякога се биеха просто така, за идеята. Или пък защото могат да се бият. Тя много пъти се беше чудила защо постъпват така. Накрая реши да попита дядо си.

- За мен те са като две противоположности, които се борят...

- Какви противоположности? - полюбопитства девойката.

- На Доброто и Злото. Подобно на нашите два вълка, Доброто и Злото непрекъснато провеждат своите битки вътре в нас и безспирно се борят за надмощие едно над друго.

Внучката се замисли. Логично е, че щом има битка, то е нужно накрая да има и побетител! Затова тя отново попита:

- А според теб, кой от тях ще спечели тази борба?

Старият вожд се усмихна и отговори:

- Ще победи онзи от тях, когото аз нахраня повече...

---------------

За двата вълка в нас... Това, което човек подхранва в себе си, то и ще окаже силата си... Затова е важно човек да обръща внимание на себе си, на вътрешното си развитие. Да не пропуска изграждането на своите морални качества.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети: