Забележки за организацията на ритуалното пространство

Съществуват множество различни системи за организацията на ритуалното пространство на западната и източната традиции, в различна степен нормирани и кодифицирани.

В повечето от тях се използват фигурите на кръга и триъгълника, където кръгът обозначава област за изолиране, а триъгълникът – област на източника на въздействие.

При това операторът, като актьор в ритуала, може да се намира вътре в кръга, извън кръга, вътре в триъгълника, в зависимост от целите на изпълняваната задача.

Извикваният обект може да се манифестира вътре в кръга (при необходимост от неговата изолация), вън от кръга (с оператор вътре в кръга) или вътре в триъгълника, в зависимост от целта на въздействието.

Границите на ритуалното пространство могат да имат различни форми (кръгли, триъгълни, квадратни, трапецовидни и други).

Общото в различните системи е ориентацията на свещените символи по границата на кръга към посоките на света и разполагането на символите или предметите, символизиращи четирите стихии спрямо четирите посоки на света.

Уточнявам веднага, че всички ритуални ефекти трябва да се разбират единствено като феномени на нашата собствена психика: операторът НЕ се обръща към никой друг, освен към самия себе си и се концентрира върху своите собствени мисли. Аз съм привърженик на позицията за строгия психичен модел.

Смисълът на операцията се заключава в това да се съединят два “различни” свята: мним и реален, при това, ние сме способни да възприемаме за реален единадесет-измерен свят така, както и четири-измерният (дължина – ширина – височина – време). За удобство на възприятието, е прието да се счита, че този въпросен мним свят е безкрайно-измерен или в крайна сметка – многоизмерен. Това утвърждение не е задължително, а се ползва за удобство и апроксимация.

Но чисто психическата визуализация на три-измерен обект, проектиран върху n-измерен мним свят на двумерна плоскост изглежда нелогична и неудобна. Въвеждането на трета ритуална координатна ос (живот – смърт) позволява да се реши даденият проблем.

По принцип петият елемент “ефир” присъства и в традиционните системи като продукт на сублимация на четирите стихии, но той не отчита, че освен процеса на сублимация, може да има място и за обратния процес. Необходимостта да се включи “смъртта” в качеството на шести метаелемент на операцията, интуитивно, става по-ясна след прочитането на работата “Life against death”(“Живот срещу смъртта”) на американския философ и психоаналитик Норман Браун (трактатът е посветен главно на критика на психоанализата на Фройд) и разбира се, на книгата “L’échange symbolique et la mort(“Символичен обмен и смърт”) от 1976 г. на Жан Бодрияр.

Проблемът с изключването на смъртта от символичния обмен е характерен не само за светския живот, но и за ритуалната инициация- в отделни аспекти от нея е прието и приятно да се премълчи, да се концентрира само на безкрайните продължения, възвишения и сублимации.

При въвеждане на пълноценна координатна система “живот-смърт”, веднага се получава проблемът “хоризонт на операцията” или “плоскост на операцията”.

Смисълът на ритуала се състои в представяне и осъзнаване на хоризонта на операцията над Малкут. Съответно, Малкут “покълва” под хоризонта на операцията – в клипот (или келипот – от ивр. ‏קליפות‏‎ – черупка).

Достатъчно лесно е да се обясни необходимостта от агапа и в някои случаи, ритуалният секс след операцията: за постепенното смесване на  „възприятието“ на хоризонта на въздействие с линията “Нецах-Йод”, първо на равнище “Есод”, а след това и на равнище “Малкут” и да се закрепи в него.

Подемът на психическото възприятие над равнището на малкут може да се сравни с излитането на широкофюзелажен самолет: ако самолетът има дефекти по обшивката (деформация от износване, грешки при проектирането), самолетът ще се разкъса на части, ще настъпи експлозивна декомпресия и пилотът ще загуби съзнание от хипоксия. И както самолетът трябва да направи правилното кацане с освобождаването на клапа, шаси и включване на реверс, така и в края на ритуала е необходимо постепенно преминаване от кулминацията към отделяне чрез експозиция, затваряне на ритуалното пространство и окончателно заземяване по биологичния контур: секс и храна.

По принцип тази обща теория на ритуала е справедлива, според мен, и за някои традиционни религии. Например, в източното християнство (това е православието), неделята е специален ден, който се изключена от числата за постене. Това означава, че в неделя е обичайно да се нарушава постът, което трябва да правим, естествено, след литургията, пред която се поддържа евхаристичният пост.

Планетарните магически операции се извършват по същия начин. Например, преди да направим камея (дърворезба) на Сатурн, е необходимо да имаме строго ограничение (да се молим, да постим, да слушаме радиосигнали), последвано от изобилие от агапе след ритуала.

От тази гледна точка, на мен ми се струва дефектна латино-католическата идея за цялостното безбрачие на всички свещеници, тъй като тя изключва пост-ритуалното заземяване, което, предвид сложността на извършваните операции, е длъжно да включва не само ритуалната трапеза, но и ритуално съвкупление. Не откривайки никакъв изход от натрупания потенциал, свещениците встъпват в порочна страст към непълнолетни момчета, което само по себе си е неприемливо.

Някакъв напредък в това отношение е може би, Александър VI, допускащ някаква воля на позорните членове след светата меса. Но най-оптималният вариант, разбира се, е даването на право на брак на свещениците, вероятно с легализирането на нетрадиционни бракове по лютерански образец, така че екстатично развълнуваната душа да не се мята в безуспешно търсене на утеха.

Пост-ритуалното съвкупление дава “плавен” спад и постепенно излизане от ритуалното пространство с постепенното преминаване през различни ешелони, условно съответстващи на трите долни чакри (съжалявам за еклектиката). За да стане този спад напълно плавен, след ритуала е възможно да се организира ритуален дуел или ритуална гимнастика (дихателни техники, ушу, кумите), с последващ преход към секс и пируване.

 

Ако обърнете внимание на третата илюстрация, можете на нея да видите  цветово обозначение на сефирите.

Сефирите “Нецах – Йод” са в “зелен” цвят, което съответства на анахата чакрата – базово състояние за началните ритуали.

Йесод е в жълто, което съответства на манипура чакра и малкут – в червено, което съответства на муладхара чакра. Свадхистана, съответно, се разполага на канала Йесод – Малкут. Това е само един от възможните “модели”, разбира се, за който не претендирам за догматизъм.

Автор на текста: Ad. Mag. Reginald (Com. Rubedo S.M.A.), 19.08.2016г.

Автор на превода: the shadow , https://taini.top – текстът горе-долу става с някои уговорки, затова си направих труда да го преведа на български. Като уговорката е например- че съм доста против да се ползват ритуалите, за да се склоняват лица към безсмислен секс- считам, че е измама и е злоупотреба, доста често срещана в англоезичните “тайни” ордени.

Сподели това в
Share on Facebook
Facebook
Pin on Pinterest
Pinterest
Tweet about this on Twitter
Twitter
Share on LinkedIn
Linkedin

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Нашите правила за GDPR трябва да бъдат прочетени и приети: